Боксовите чували: Спортното оборудване, без което не можем

Боксовият чувал е кръгъл или цилиндричен по форма и се използва от професионалните боксьори за тренировки и упражнения. Боксовите чували могат да са най-разнообразни размери. Спрямо начина, по който се удрят, могат да помагат за тренировка на ръцете, краката или корема. Обикновено се окачват и на тавана и на пода, като шнуровете са еластични, така че крушата да се връща обратно в начална позиция, колкото се може по-бързо. Благодарение на тях, се тренира скоростта на ръцете, координацията и ритъма.

Боксът е древен спорт. Първият златен медал по бокс е присъден на боец ​​на име Ономастос в двадесет и третите олимпийски игри. Отначало, боксьорите са били обучавани, като войници за война. В този вариант на бокса няма почти никаква изтънченост. Има останали истории от онова време, които разказват за буйствата на боксьорите, като един от тях, дори се твърди, че си е глътнал собствените си зъби по време на мач.

От началото на първи век до XVIII век, боксът е бил забранен. Във Великобритания първият записан английски шампион по бокс е Джеймс Фиг, който се боксира в началото на 1700 г. След Фиг идва Джак Бъртън, който е майстор на блокирането и парирането. През 1743 г. Бъртън създава бокс кодекс на поведение, наречен „Правилата на ринга на Лондонската награда“. По-късно правилата са преработени. Бъртън създава първите ръкавици за бокс, за да може да не се наранят ръцете на спонсора му, който проявява желание да се научи да се боксира.

Не е точно сигурно, кога боксовите чували са станали неизменна част от спортното оборудване, но днес сме убедени, че без тях не може. Саймън Д. Кехо получава патент през 1872 г. за боксовата круша, така че можем да приемем годината на патента за година на създаване. През 70-те години, хората започват да гледат на бокса не толкова, като на боен спорт, а като на форма на спортуване, което допринася за широкото му разпространение.

Какъв е дизайна на боксовите круши?

Има всякакви размери и модели. Дори материалът за изработка не е само един единствен. Най-често се използва кожа обаче, защото предлага най-голяма здравина. Боксовите круши всъщност са два кожени балона, които се поставят един в друг и между тях се оставя малко въздух, за да имат еластичност на удара.

Материалите

В най-ранните си години, боксовите чували са правени от кожа на кенгуру или на коза. Кожата се е обработвала с химикали, потапяла се е в сол и се е втърдявава. След това се е опъвала и изсушавала. По-големите боксови чували са правени и от поливинил и платно. Платното е тежък памучен материал, а поливинилът е специален вид пластмаса, разработена по време на Втората световна война. Произвежда се от страничните продукти на нефта и въглищата.

Използвала се е тежка синтетична нишка, обикновен найлон и полиестер, за да се зашият парчетата кожа заедно. Можело е вместо да се оставя въздух между двата чувала, да се напълнят с пясък или с фини дървени пелети. Самото запечатване на боксовите чували се е правело с фиксатори, въжета, шнурове и ципове. Производството на боксовите круши е цял процес, състоящ се, както от ръчни, така и от механични стъпки.

Качествен контрол

Днес производството на боксовите чували и круши е доста по-специфично и сложно. Освен това, те преминават и качествен контрол за издръжливост на удари и за здравина на захващане за пода и тавана. Особено като се има предвид целта на този продукт, е важно да се гарантира неговата здравина, дори и след износване на основните компоненти.

Бъдещето на боксовите чували

Производителите продължават да въвеждат нови неща, които да повишават качеството на спортната екипировка. Днес има висящи малки и големи боксови чували, круши, средни на размер, дори и такива, които са закачени на рикушираща поставка на пода и се връщат към боксьора след удар. Изобретени са и чувалите, които са пълнят с вода и се изпразват след тренировка. Изобщо, всякакви технологии и нововъведения се изпробват при боксовото оборудване, така че тепърва има какво да видим.